Êxodo 13

¹ И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

² Посвети Ми всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилевите синове — и човек и животно. То е Мое.

³ И Мойсей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ГОСПОД ви изведе оттук. Нищо квасно да не се яде.

⁴ Вие излизате днес в месец Авив.

⁵ И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде — земя, където текат мляко и мед — тогава да извършваш тази служба в този месец.

⁶ Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.

⁷ Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.

⁸ И в онзи ден ще обясниш на сина си, като кажеш: Това правя заради онова, което ми направи ГОСПОД, когато излязох от Египет.

⁹ Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.

¹⁰ И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето й.

¹¹ А когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,

¹² тогава да отделиш за ГОСПОДА всяко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на ГОСПОДА.

¹³ А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си.

¹⁴ И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? — да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.

¹⁵ И когато фараонът отказваше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно в египетската земя — от първородно на човек до първородно на животно — затова жертвам на ГОСПОДА всяко първородно, което е мъжко, а всеки първороден от синовете си изкупувам.

¹⁶ Това ще бъде за знак на ръката ти и за превръзки над очите ти, защото със силна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет.

¹⁷ А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.

¹⁸ Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени.

¹⁹ И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше изрично заклел израилевите синове, като беше казал: Бог непременно ще ви посети. Тогава да изнесете оттук костите ми със себе си!

²⁰ И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.

²¹ И ГОСПОД вървеше пред тях — денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети — за да пътуват денем и нощем.

²² Денем облачният стълб не се отдалечаваше отпред народа, а нощем — огненият стълб.