Bíblia BULCARIGRADNT
Lucas 20
1 И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,
2 та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт?
3 Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми.
4 Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците?
5 А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него?
6 Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.
7 И отговориха че не знаят от къде бе.
8 Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.
9 И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.
10 И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.
11 И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.
12 И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.
13 Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.
14 Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.
15 И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!
17 А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»?
18 Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.
19 И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20 И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.
21 И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.
22 Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?
23 А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.
25 А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.
26 И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.
27 И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,
28 и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.»
29 А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден.
30 И взе вторият жената, и умре и той безчаден.
31 И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха.
32 А подир всичките умре и жената.
33 И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34 А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват;
35 а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват:
36 защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.
37 А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.»
38 А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.
39 И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече.
40 И не смееха вече нищо да го попитат.
41 И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов?
42 кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми
43 докле положа враговете ти подножие на нозете ти.»
44 И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов?
45 И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си:
46 Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.
