Lucas 14

¹ И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него.

² И, ето, имаше пред него некой си человек красничав.

³ И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота?

⁴ А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

⁵ И отговори на тех и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден?

⁶ И не можаха на това да му се отговорят.

⁷ Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им:

⁸ Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе,

⁹ и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место.

¹⁰ На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно.

¹¹ Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

¹² Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.

¹³ Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;

¹⁴ и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

¹⁵ Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие.

¹⁶ А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина.

¹⁷ И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.

¹⁸ И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.

¹⁹ И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.

²⁰ И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.

²¹ И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.

²² И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има.

²³ И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми;

²⁴ защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми.

²⁵ И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече:

²⁶ Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик.

²⁷ И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

²⁸ Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара?

²⁹ да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват

³⁰ и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара.

³¹ Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет?

³² Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир.

³³ Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

³⁴ Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи?

³⁵ Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.