Bíblia BULCARIGRADNT
Lucas 2
1 А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна.
2 Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия.
3 И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.
4 А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)
5 да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.
6 И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди;
7 И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата.
8 И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си.
9 И, ето, ангел Господен застана между тех, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голем.
10 И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голема, която ще бъде на всичките люде.
11 Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.
12 И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите.
13 И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха:
14 Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.
15 И щом си отидоха ангелите от тех на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.
16 И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите.
17 И като видеха, разказаха речите що им се рекоха за това дете.
18 И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха.
19 А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тех в сърцето си.
20 И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видеха според както им се бе рекло.
21 И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата.
22 И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа,
23 както е писано в закона Господен, че «всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,»
24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, «две гъргорици, или две гълъбчета.»
25 И, ето, имаше некой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него.
26 И открито бе нему от Духа Светаго, че немаше да види смърт преди да види Христа Господня.
27 И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона,
28 той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:
29 Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;
30 защото видеха очите ми твоето спасение,
31 което си приготвил пред лицето на всичките народи;
32 светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.
33 А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.
34 И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;
35 а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.
36 Имаше и некоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остарела, и живела бе с мъжа си седем години от девството си.
37 И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето ноще и дене служеше Богу в пост и молитва.
38 И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.
39 И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.
41 И ходеха родителите му всека година в Ерусалим за празника на пасхата.
42 И когато стана той на дванадесет години, като възлезоха по обичаю в Ерусалим за праздника,
43 и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му.
44 И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си;
45 и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят;
46 И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги.
47 И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му.
48 И като го видеха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме.
49 И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че требва да съм в това което принадлежи на Отца ми?
50 А те не разумеха речта която им рече.
51 И слезе с тех, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си.
52 А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.
