Bíblia BULCARIGRADNT
Atos 27
1 И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.
2 И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.
3 И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.
4 И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни.
5 И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.
6 Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7 И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.
8 И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.
9 Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,
10 и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.
11 Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват.
13 И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.
14 Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон.
15 И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.
16 И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;
17 която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.
18 И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение.
21 А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.
22 Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът:
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ
24 и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.
25 За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.
26 А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.
27 И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша.
28 И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.
29 И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.
30 И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,
31 Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.
32 Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.
33 А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.
34 За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне.
35 И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.
36 От това се ободриха всички та ядоха и те.
37 И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души.
38 И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.
40 И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега.
41 Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.
42 И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо,
44 а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.
