Connect with us

Bíblia BULCARIGRADNT

Atos 21

1 И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара;

2 и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме КЪ Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.

4 И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим.

5 И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.

6 И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си.

7 И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден.

8 А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.

10 И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав.

11 И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим.

13 Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.

14 И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.

15 И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим.

16 А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости.

17 И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.

18 И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.

19 И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.

20 А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона.

21 А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи.

22 И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.

23 За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:

24 вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.

25 А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.

26 Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех.

27 И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,

28 и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место.

29 (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)

30 И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.

31 И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;

32 и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.

33 Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.

34 А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.

36 Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.

37 И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?

38 А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.

40 И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:

Continuar Lendo