Atos 24

¹ И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла.

² И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ,

³ с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти.

⁴ Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност.

⁵ Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска;

⁶ който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим.

⁷ Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни,

⁸ и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме.

⁹ И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така.

¹⁰ Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание.

¹¹ Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим.

¹² И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града.

¹³ Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега.

¹⁴ А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците;

¹⁵ и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни.

¹⁶ На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците.

¹⁷ И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения.

¹⁸ А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва;

¹⁹ които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят.

²⁰ Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора;

²¹ освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес.

²² Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви.

²³ И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него.

²⁴ След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса.

²⁵ И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак.

²⁶ А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и почестичко го викаше та приказваше с него.

²⁷ Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови.