Atos 4

¹ И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите,

² които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите.

³ И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер.

⁴ А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди.

⁵ И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците,

⁶ и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род.

⁷ И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това?

⁸ Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви,

⁹ понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен;

¹⁰ да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав.

¹¹ Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла.

¹² И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим.

¹³ А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.

¹⁴ А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща.

¹⁵ И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си

¹⁶ и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало.

¹⁷ Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.

¹⁸ И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.

¹⁹ А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;

²⁰ защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²¹ А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.

²² Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.

²³ И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.

²⁴ А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех,

²⁵ който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?

²⁶ Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.»

²⁷ Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,

²⁸ да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.

²⁹ И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,

³⁰ ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.

³¹ И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение.

³² А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.

³³ И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех.

³⁴ И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,

³⁵ и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.

³⁶ Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,

³⁷ който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.