Atos 25

¹ Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

² И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,

³ и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.

⁴ Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.

⁵ За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят.

⁶ И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.

⁷ И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

⁸ понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление.

⁹ Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене?

¹⁰ И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.

¹¹ Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.

¹² Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.

¹³ И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

¹⁴ И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови;

¹⁵ за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;

¹⁶ на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.

¹⁷ И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека;

¹⁸ за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;

¹⁹ но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив.

²⁰ И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това.

²¹ Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.

²² Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.

²³ И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла.

²⁴ Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее.

²⁵ Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.

²⁶ За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.

²⁷ Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.