Atos 17

¹ И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско.

² И по обичая си Павел влезе при тех, и три съботи наред се разговаряше с тех от писанията,

³ та им откриваше и доказваше че: Требваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповедвам е Христос.

⁴ И некои от тех поверваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко.

⁵ Но неповервалите Юдеи завидеха, и като взеха с тех си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа.

⁶ И като не ги намериха повлекоха Ясона и некои от братята КЪ градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука;

⁷ които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус.

⁸ И смутиха народа и градоначалниците които чуха това.

⁹ Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.

¹⁰ А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско.

¹¹ И Беряните беха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така.

¹² И тъй, мнозина от тех поверваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко.

¹³ И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповеда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа.

¹⁴ Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там.

¹⁵ А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си.

¹⁶ А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли.

¹⁷ И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха.

¹⁸ И некои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповедваше Исуса и възкресението.

¹⁹ И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разуме какво е това ново учение което ти проповедваш?

²⁰ Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то.

²¹ А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.

²² И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни.

²³ Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповедвам аз.

²⁴ Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени,

²⁵ нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все;

²⁶ и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;

²⁷ за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас;

²⁸ защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и некои от вашите стихотворци са рекли: «Защото и негов род сме.»

²⁹ И тъй, като сме род Божий, не требва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо.

³⁰ Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всекъде да се покаят;

³¹ защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.

³² А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша.

³³ И така Павел излезе отпомежду тех.

³⁴ А некои человеци се прилепиха при него и поверваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и некоя си жена на име Дамар, и други още с тех.