Hebreus 2

¹ Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта.

² Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули,

⁴ като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?

⁵ Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим;

⁶ но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: ?Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ?

⁷ Ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;

⁸ всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко.

⁹ Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек.

¹⁰ Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение.

¹¹ Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя,

¹² като казва: ?Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“

¹³ И пак: ?Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: ?Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“

¹⁴ И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола,

¹⁵ и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

¹⁶ Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство.

¹⁷ Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.

¹⁸ Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.