Hebreus 10

¹ Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

² В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

³ Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

⁴ защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

⁵ Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

⁶ всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

⁷ Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

⁸ Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

⁹ а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

¹⁰ според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

¹³ и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

¹⁵ И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

¹⁶ ?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

¹⁷ ?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

¹⁸ А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

¹⁹ И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

²⁰ през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

²¹ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

²³ нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

²⁴ и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

²⁷ а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

²⁸ Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

²⁹ то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

³¹ Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

³² Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

³³ когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷ Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

³⁸ ?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

³⁹ Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.