João 10

¹ Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.

² А който влезва през вратата пастир е на овците.

³ Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда.

⁴ И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му.

⁵ А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят.

⁶ Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше.

⁷ Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците.

⁸ Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.

⁹ Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.

¹⁰ Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно.

¹¹ Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.

¹² А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги.

¹³ А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

¹⁴ Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.

¹⁵ Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците.

¹⁶ И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.

¹⁷ За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.

¹⁸ Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

¹⁹ И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.

²⁰ И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате?

²¹ Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи?

²² И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.

²³ И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.

²⁴ Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.

²⁵ Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.

²⁶ Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох.

²⁷ Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,

²⁸ И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми.

²⁹ Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.

³⁰ Аз и Отец едно сме.

³¹ Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.

³² Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?

³³ Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог.

³⁴ Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»?

³⁵ Ако нарече богове онези, КЪ които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,)

³⁶ на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм?

³⁷ Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене:

³⁸ но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него.

³⁹ Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им,

⁴⁰ и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там.

⁴¹ И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше.

⁴² И там поверваха мнозина в него.