Hebreus 3

¹ За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа;

² който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом.

³ Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил;

⁴ защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог.

⁵ И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори;

⁶ а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.

⁷ За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас,

⁸ не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята,

⁹ дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години;

¹⁰ за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища;

¹¹ така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,»

¹² гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго;

¹³ но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха.

¹⁴ Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението;

¹⁵ когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;»

¹⁶ защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея.

¹⁷ А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята?

¹⁸ На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха?

¹⁹ И видим че не могоха да влезат заради неверието си.