Hebreus 9

¹ И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.

² Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая.

³ А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих;

⁴ която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета;

⁵ и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.

⁶ И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението;

⁷ а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.

⁸ С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,

⁹ която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,

¹⁰ и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.

¹¹ А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,

¹² нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.

¹³ Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,

¹⁴ колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!

¹⁵ И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.

¹⁶ Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.

¹⁸ За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,

²⁰ и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.»

²¹ Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта.

²² И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива.

²³ И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези.

²⁴ Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас;

²⁵ нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв,

²⁶ (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си.

²⁷ И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,

²⁸ така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.