Miquéias 7

¹ Горко ми! Защото съм като последното бране на летни плодове, като пабирък след гроздобер — няма грозд за ядене, нито ранна смокиня, която душата ми желае.

² Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа.

³ Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат.

⁴ Най-добрият им е като трън, най-правият е по-бодлив от трънен плет. Денят на стражите ти, наказанието ти дойде — тогава ще настане объркването им.

⁵ Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;

⁶ защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха — против свекърва си, врагове на човека са домашните му.

⁷ Но аз ще се взирам към ГОСПОДА, ще се надявам на Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша.

⁸ Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.

⁹ Ще нося яростта на ГОСПОДА, защото съгреших против Него, докато отсъди делото ми и ми отдаде правото. Ще ме изведе на светлина, ще видя правдата Му.

¹⁰ И ще види неприятелката ми и срам ще я покрие — онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят, сега ще бъде стъпкана като уличната кал.

¹¹ Идва ден, когато ще се съградят стените ти! В онзи ден ще се вдигнат преградите.

¹² В онзи ден ще дойдат до теб от Асирия и от градовете на Египет, и от Египет до реката Ефрат, и от море до море, и от планина до планина.

¹³ И земята ще запустее заради жителите си, заради плода на делата им.

¹⁴ Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

¹⁵ Както в дните на излизането ти от египетската земя ще му покажа чудеса.

¹⁶ Народите ще видят и ще се посрамят за цялата си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

¹⁷ Ще лижат пръстта като змия, като пълзящите по земята ще излизат треперещи от дупките си. Ще се уплашат от ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се убоят от Теб.

¹⁸ Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост.

¹⁹ Той отново ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките им грехове.

²⁰ Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни.