Lucas 10

¹ След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

² И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

³ Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

⁴ Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

⁵ И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

⁶ И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

⁷ И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

⁸ И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

⁹ И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

¹⁰ А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

¹¹ И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹² Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹⁴ Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁵ И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.

¹⁶ Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

¹⁷ И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.

¹⁸ А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

¹⁹ Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди.

²⁰ Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.

²¹ В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²² Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.

²³ И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²⁴ Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

²⁵ И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

²⁶ А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

²⁷ А той в отговор каза: ?Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“

²⁸ Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

²⁹ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

³⁰ В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

³¹ А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

³³ Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

³⁴ приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵ А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

³⁶ Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?

³⁷ А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

⁴⁰ А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.

⁴¹ Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.