Marcos 6

¹ И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му.

² И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му?

³ Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него.

⁴ И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си.

⁵ И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.

⁶ И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.

⁷ И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.

⁸ И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс;

⁹ но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи.

¹⁰ И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там.

¹¹ И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град.

¹² И те излезоха и проповедваха покаяние.

¹³ И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

¹⁴ И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.

¹⁵ Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците.

¹⁶ Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите.

¹⁷ Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена.

¹⁸ Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена.

¹⁹ А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше.

²⁰ Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше.

²¹ И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски,

²² и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам.

²³ И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми.

²⁴ А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁵ И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо.

²⁶ И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й.

²⁷ И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата,

²⁸ и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.

²⁹ И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.

³⁰ И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха.

³¹ И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време.

³² И отиваха в пусто место с ладията на страна.

³³ И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него.

³⁴ И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много.

³⁵ И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече:

³⁶ разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат.

³⁷ А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат?

³⁸ А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.

³⁹ И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези.

⁴⁰ И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.

⁴¹ И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.

⁴² И ядоха всички и наситиха се.

⁴³ И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.

⁴⁴ А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже.

⁴⁵ И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд КЪ Витсаида, докле разпусне той народът.

⁴⁶ И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.

⁴⁷ И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.

⁴⁸ И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва КЪ тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине.

⁴⁹ А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха;

⁵⁰ защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!

⁵¹ И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.

⁵² Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело.

⁵³ И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището.

⁵⁴ И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха,

⁵⁵ и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е.

⁵⁶ И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.