2 Coríntios 11

¹ Да бихте потърпели малко нещо на моето безумие; но и потърпете ме.

² Защото ревнувам за вас с Божие ревнуване; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя Христу чиста дева.

³ Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви КЪ Христа.

⁴ Защото ако би дошел некой да ви проповедва друг Исус когото ние не сме проповедали, или да приемете друг дух, когото не сте приели, или друго евангелие което не сте приели, добре бихте го потърпели.

⁵ Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли.

⁶ А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всекак сме явени вам във всичко.

⁷ Или да ли съм грех сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповедах евангелието Божие?

⁸ Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас;

⁹ а когато бех при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота.

¹⁰ Истината Христова е в мене, че тая похвала нема да ми се загради за в Ахайските места.

¹¹ Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

¹² А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние.

¹³ Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли.

¹⁴ И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел.

¹⁵ И тъй, не е големо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но техната сетнина ще бъде според делата им.

¹⁶ Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението.

¹⁸ Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

¹⁹ Защото вие като сте разумни, с благодарение търпите безумните;

²⁰ понеже търпите ако некой ви порабощава, ако ви изпояжда, ако ви взема некой вашето, ако се некой превъзнося, ако некой ви бие в лице.

²¹ По обезчестение казвам, уж че сме ние немощни; но в каквото се осмелява некой (несмислено говоря,) осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? и аз съм; Израиляни ли са? и аз; семе Авраамово ли са? и аз;

²³ служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още помного, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите;

²⁵ три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето.

²⁶ Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощева, та не изнемощевам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз?

³⁰ Ако требва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословен във веки, знае че не лъжа.

³² В Дамаск областният управител на Царя Арета взе под стража града Дамаск като искаше да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избегнах от ръцете му.