2 Coríntios 6

¹ И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат.

² (Защото казва: «В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;» ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.)

³ Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето;

⁴ но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение,

⁵ в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения,

⁶ с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна,

⁷ със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата;

⁸ в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни;

⁹ като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

¹⁰ като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем.

¹¹ Устата ни се отвориха КЪ вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири.

¹² Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте.

¹³ И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие.

¹⁴ Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината?

¹⁵ И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния?

¹⁶ И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: «Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.»

¹⁷ За това, «Излезте от сред тех и отлъчете се,» казва Господ, «и не се допирайте до нечисто;» и «Аз ще ви приема,

¹⁸ и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,» казва Господ Вседържител.