Apocalipse 4

¹ След това погледнах, и ето, врата, отворена в небето; и първият глас, който бях чул да говори с мен като тръба, каза: Ела тук, горе, и ще ти покажа това, което трябва да стане след това.

² И аз веднага бях в Духа, и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един.

³ И Седналият изглеждаше на вид като камък яспис и сардис и около престола имаше дъга на вид като смарагд.

⁴ И около престола имаше двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четирима старейшини облечени в бели дрехи, и имаха на главите си златни венци.

⁵ И от престола излизаха светкавици и гърмежи, и гласове. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии Духове.

⁶ И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а сред престола и около него – четири живи същества, пълни с очи и отпред, и отзад.

⁷ Първото живо същество приличаше на лъв, второто живо същество приличаше на теле, третото живо същество имаше лице като на човек и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

⁸ И четирите живи същества, всяко едно от тях, имаха по шест крила; и наоколо, и отвътре бяха пълни с очи. И ден и нощ те не престават да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва.

⁹ И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Седящия на престола, който живее за вечни векове,

¹⁰ двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, който живее за вечни векове, и хвърлят венците си пред престола, като казват:

¹¹ Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и властта, защото Ти си създал всичко и заради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.