Josué 9

¹ А когато чуха това всичките царе отсам Йордан, в хълмистата земя и в низината, и по целия бряг на Голямото море към Ливан — хетейците и аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците —

² те се събраха заедно, за да се бият единодушно с Иисус и с Израил.

³ А когато жителите на Гаваон чуха какво беше направил Иисус на Ерихон и на Гай,

⁴ те постъпиха хитро и отидоха, и се престориха на пратеници. И взеха стари чували на магаретата си и стари мехове за вино, скъсани и вързани,

⁵ и стари и кърпени обувки на краката си, и стари дрехи на себе си; и всичкият хляб за храната им беше сух и плесенясал.

⁶ И те отидоха при Иисус в стана при Галгал и казаха на него и на израилевите мъже: Ние дойдохме от далечна страна, затова сега направете договор с нас.

⁷ А израилевите мъже казаха на евейците: Може би вие живеете сред нас; как да направим договор с вас?

⁸ А те казаха на Иисус: Ние сме твои слуги. И Иисус им каза: Кои сте вие и откъде идвате?

⁹ А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ти заради Името на ГОСПОДА, твоя Бог; защото чухме слуха за Него и всичко, което е извършил в Египет,

¹⁰ и всичко, което е извършил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан — на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който беше в Астарот.

¹¹ Тогава нашите старейшини и всичките жители на нашата земя ни говориха и казаха: Вземете в ръката си храна за из път и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, затова сега направете договор с нас.

¹² Този наш хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал.

¹³ И тези мехове за вино, които напълнихме, бяха нови, а ето, сега са скъсани; и тези наши дрехи и наши обувки остаряха от много дългия път.

¹⁴ И мъжете взеха от храната им, но не потърсиха съвет от устата на ГОСПОДА.

¹⁵ И Иисус сключи мир с тях и направи договор с тях да ги остави да живеят; и първенците на обществото им се заклеха.

¹⁶ А след три дни, след като бяха направили договор с тях, те чуха, че им били съседи и живеели между тях.

¹⁷ Тогава израилевите синове тръгнаха и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон и Хефира, и Вирот, и Кириат-Иарим.

¹⁸ И израилевите синове не ги избиха, защото първенците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. И цялото общество роптаеше срещу първенците.

¹⁹ Тогава всичките първенци казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог, и сега не можем да ги докоснем.

²⁰ Това ще им направим, и ще ги оставим да живеят, за да не дойде гняв върху нас заради клетвата, с която им се заклехме.

²¹ И първенците им казаха: Нека да живеят. Така те станаха дървосекачи и водоносци за цялото общество, както първенците им бяха говорили.

²² А Иисус ги извика и им говори, и каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Много сме далеч от вас! — когато живеете между нас?

²³ Затова сега сте прокълнати и никога няма да липсват от вас слуги — и дървосекачи, и водоносци за дома на моя Бог.

²⁴ Тогава те отговориха на Иисус и казаха: Понеже слугите ти бяха сигурно известени, че ГОСПОД, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Мойсей да ви даде цялата земя и да изтреби всичките жители на земята пред вас; затова се уплашихме много за живота си заради вас и сторихме това нещо.

²⁵ И сега, ето, ние сме в ръката ти; направи, каквото ти се вижда добро и право да ни направиш.

²⁶ И той им направи така и ги избави от ръката на израилевите синове, и не ги убиха.

²⁷ И в онзи ден Иисус ги направи дървосекачи и водоносци за обществото и за олтара на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.