Deuteronômio 2

¹ И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.

² И ГОСПОД ми говори и каза:

³ Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.

⁴ И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;

⁵ не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.

⁶ С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.

⁷ Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.

⁸ Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.

⁹ И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. —

¹⁰ А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.

¹¹ И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.

¹² А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. —

¹³ И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.

¹⁴ А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.

¹⁵ При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.

¹⁶ И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,

¹⁷ ГОСПОД ми говори и каза:

¹⁸ Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.

¹⁹ И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание. —

²⁰ И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели исполини, но синовете на Амон ги наричат замзумими,

²¹ голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,

²² така както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.

²³ И авейциите, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. —

²⁴ Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.

²⁵ Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.

²⁶ И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сион с думи на мир и казах:

²⁷ Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

²⁸ С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина —

²⁹ както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар — за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

³⁰ Но есевонският цар Сион не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.

³¹ И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сион и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.

³² Тогава Сион, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.

³³ Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме — и синовете му, и целия му народ.

³⁴ И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град — мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.

³⁵ Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.

³⁶ От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.

³⁷ Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил.