Bíblia BULCARIGRADNT
Romanos 9
1 Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,)
2 че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си.
3 Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;
4 които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;
5 На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин.
6 Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля;
7 нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но «в Исаака ще ти се нарече семе:»
8 сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.
9 Защото това е словото на обещанието: «По това време ще дойда, и Сара ще има син.»
10 И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;
11 (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)
12 рече й се че «Поголемият ще бъде раб на по малкия.»
13 както е писано: «Якова възлюбих, а Исава възненавидех.»
14 И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!
15 Защото казва Моисею: «Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.»
16 И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.
17 Защото писанието говори Фараону: «Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.»
18 И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.
19 На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?
20 Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?
22 И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;
23 и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-
24 нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?
25 както и в Осия казва: «Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;»
26 «И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.»
27 А Исаия вика за Израиля: «Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси;
28 защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.»
29 И както предрече Исаия: «Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.»
30 И тъй, що има да речем? Че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване;
31 а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.
32 Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;
33 както е писано: «Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.»
