Filipenses 1

¹ Павел и Тимотей, раби Исус Христови, до всите в Христа Исуса светии които са във Филипи, наедно с епископите и дяконите:

² Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

³ Благодаря Богу моему всекога когато ви поменувам,

⁴ (винаги във всека моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,)

⁵ заради вашето участие в евангелието от първия ден даже до нине;

⁶ като съм уверен в това истото, че онзи който е начнал във вас добро дело ще го свърши даже до деня Исус Христов;

⁷ както е и праведно за мене да мисля това за всинца ви, понеже ви имам на сърдце, и в оковите ми и в оправданието и в потвърдяването на благовествуването, всички вие сте съучастници мои на благодатта.

⁸ Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово.

⁹ И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всеко разумение,

¹⁰ да изпитвате подоброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов,

¹¹ изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия.

¹² Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието,

¹³ до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други.

¹⁴ И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх.

¹⁵ Некои наистина от завист и от любопрение проповедват Христа, а некои си и от добра воля.

¹⁶ Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми;

¹⁷ а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието.

¹⁸ Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповедва; и аз на това се радвам, и ще се радвам.

¹⁹ Защото зная че това ще ми излезе за спасение с вашата молитва и с помощта на Духа Исус Христов,

²⁰ според постоянното мое ожидане и надежда че нема да се посрамя в нищо, но с всеко дързновение, както всекога и сега, ще се възвеличи Христос в телото ми или чрез живот или чрез смърт.

²¹ Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване.

²² Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная.

²³ Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро;

²⁴ но да остана в плътта по-нуждно е за вас.

²⁵ И за това уверен, зная че ще остана и ще пребъда наедно с всички вас за вашия във верата успех и за вашата радост;

²⁶ да се преумножава чрез мене вашата в Исуса Христа похвала с моето дохождане пак при вас.

²⁷ Обхождайте се само достойно на евангелието Христово, да би, или кога дойда и ви видя, или като не съм при вас, да чуя за вас че стоите в един дух и сподвизавате се единодушно за верата евангелска,

²⁸ и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тех на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога;

²⁹ защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вервате в него, но и да страдате за него;

³⁰ като имате истия подвиг какъвто сте видели в мене, и сега чуете че е в мене.